Животът си отива, ей така си отива.
 Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като пуста и черна непожъната нива.
Като мравка в потока на реката пенлива.
Като клони, които вечен вятър превива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като остър завой, който пътя извива.
Като зрънце, което под земята се скрива.
Като поглед, изгубен в гъстотата мъглива.

Като глух вик на ням в тишина мълчалива.
 Ей така и животът. Ей така си отива.

 Затова пий до края от съдбата горчива
и се бий със живота, а недей се прикрива,
докато в твоите вени е кръвта още жива
ти, приятел, живей, а недей си отива.