Feb 4, 2014, 9:43 PM

Минорно с поука

  Poetry
911 0 1

Животът си отива, ей така си отива.
 Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като пуста и черна непожъната нива.
Като мравка в потока на реката пенлива.
Като клони, които вечен вятър превива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като остър завой, който пътя извива.
Като зрънце, което под земята се скрива.
Като поглед, изгубен в гъстотата мъглива.

Като глух вик на ням в тишина мълчалива.
 Ей така и животът. Ей така си отива.

 Затова пий до края от съдбата горчива
и се бий със живота, а недей се прикрива,
докато в твоите вени е кръвта още жива
ти, приятел, живей, а недей си отива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стихоплетка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, ей така не си отива - и ний сме дали нещо на света ...! Но в другото си права, Габи, живейте докато сте млади, за да не съжалявате за пропуснатите мигове ...! Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...