8 oct 2014, 22:23

Минувачът

  Poesía » Otra
566 0 1

 

 

                   Минувачът

 

            Един поет -

                   незнаен, без адрес,

            прегърнал е

                   износената лира.

            Той винаги презира

                   своето - днес.

             Пред любовта

                   учудено се спира.

            Тръгва той,

                   разсеяно върви,

             а знае ли

                   къде отива?

             Създава истини

                   или лъжи,

             за вярата си в тях -

                   дори умира.

             Другар е сам

                   на своя си живот,

              дали е в Рай

                     или в Ада -

              не разбира.

                    Понякога

             се чувства - като Бог.

                    Друг път,

              е скитникът -

                    дошъл случайно,

              но само на квартира.

       

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...