Минувачът
Един поет -
незнаен, без адрес,
прегърнал е
износената лира.
Той винаги презира
своето - днес.
Пред любовта
учудено се спира.
Тръгва той,
разсеяно върви,
а знае ли
къде отива?
Създава истини
или лъжи,
за вярата си в тях -
дори умира.
Другар е сам
на своя си живот,
дали е в Рай
или в Ада -
не разбира.
Понякога
се чувства - като Бог.
Друг път,
е скитникът -
дошъл случайно,
но само на квартира.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados