8 окт. 2014 г., 22:23

Минувачът

569 0 1

 

 

                   Минувачът

 

            Един поет -

                   незнаен, без адрес,

            прегърнал е

                   износената лира.

            Той винаги презира

                   своето - днес.

             Пред любовта

                   учудено се спира.

            Тръгва той,

                   разсеяно върви,

             а знае ли

                   къде отива?

             Създава истини

                   или лъжи,

             за вярата си в тях -

                   дори умира.

             Другар е сам

                   на своя си живот,

              дали е в Рай

                     или в Ада -

              не разбира.

                    Понякога

             се чувства - като Бог.

                    Друг път,

              е скитникът -

                    дошъл случайно,

              но само на квартира.

       

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....