8.10.2014 г., 22:23

Минувачът

564 0 1

 

 

                   Минувачът

 

            Един поет -

                   незнаен, без адрес,

            прегърнал е

                   износената лира.

            Той винаги презира

                   своето - днес.

             Пред любовта

                   учудено се спира.

            Тръгва той,

                   разсеяно върви,

             а знае ли

                   къде отива?

             Създава истини

                   или лъжи,

             за вярата си в тях -

                   дори умира.

             Другар е сам

                   на своя си живот,

              дали е в Рай

                     или в Ада -

              не разбира.

                    Понякога

             се чувства - като Бог.

                    Друг път,

              е скитникът -

                    дошъл случайно,

              но само на квартира.

       

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...