От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.

Силуетите грамадни
се спускат по стените.
За въздух сите жадни
тежко вдигат се гърдите.

Кипящата закваска
от думи горди, смели,
разтапя всяка маска
от лицата почернели.

Сред дълбоките мъгли,
сред кални земни мощи,
в тъмнина на светли дни,
в студ на бурни нощи.

Гърмят гърла игриво
в стомана исполини.
Разкъсват пласта живо
пълзящите машини.

Гребат скала вековна
и буците размекват.
В страст жертвоготвна
пламенно отекват.

Над суровите тегла,
над суети далечни,
над димящите дула
на комини безутешни -

в жарък рецитал
плете пътека
над света замрял
вярата в човека.

Сетне в могъщ въртоп
се спуска от небето
и удря гръмоносен сноп
сянката на битието.

И в този час съдбовен,
когато плащ надгробен
забулва в страх отровен
борба за хляб народен -

с труд въстава роба
измива саждите навред
и в земната утроба
запраща всеки людоед!