Feb 14, 2024, 1:25 PM

Миньори

548 1 0

От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.

 

Силуетите грамадни
се спускат по стените.
За въздух сите жадни
тежко вдигат се гърдите.

 

Кипящата закваска
от думи горди, смели,
разтапя всяка маска
от лицата почернели.

 

Сред дълбоките мъгли,
сред кални земни мощи,
в тъмнина на светли дни,
в студ на бурни нощи.

 

Гърмят гърла игриво
в стомана исполини.
Разкъсват пласта живо
пълзящите машини.

 

Гребат скала вековна
и буците размекват.
В страст жертвоготвна
пламенно отекват.

 

Над суровите тегла,
над суети далечни,
над димящите дула
на комини безутешни -

 

в жарък рецитал
плете пътека
над света замрял
вярата в човека.

 

Сетне в могъщ въртоп
се спуска от небето
и удря гръмоносен сноп
сянката на битието.

 

И в този час съдбовен,
когато плащ надгробен
забулва в страх отровен
борба за хляб народен -

 

с труд въстава роба
измива саждите навред
и в земната утроба
запраща всеки людоед!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...