14 февр. 2024 г., 13:25

Миньори

547 1 0

От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.

 

Силуетите грамадни
се спускат по стените.
За въздух сите жадни
тежко вдигат се гърдите.

 

Кипящата закваска
от думи горди, смели,
разтапя всяка маска
от лицата почернели.

 

Сред дълбоките мъгли,
сред кални земни мощи,
в тъмнина на светли дни,
в студ на бурни нощи.

 

Гърмят гърла игриво
в стомана исполини.
Разкъсват пласта живо
пълзящите машини.

 

Гребат скала вековна
и буците размекват.
В страст жертвоготвна
пламенно отекват.

 

Над суровите тегла,
над суети далечни,
над димящите дула
на комини безутешни -

 

в жарък рецитал
плете пътека
над света замрял
вярата в човека.

 

Сетне в могъщ въртоп
се спуска от небето
и удря гръмоносен сноп
сянката на битието.

 

И в този час съдбовен,
когато плащ надгробен
забулва в страх отровен
борба за хляб народен -

 

с труд въстава роба
измива саждите навред
и в земната утроба
запраща всеки людоед!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...