7 oct 2010, 16:08

Миньорите

  Poesía » Civil
740 0 2

         

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3313031

 

   "Миньорите не искат да работят до гроб"

             Лозунг от протеста срещу увеличаване на възрастта

             и стажа за пенсия

 

Тъжните сини очи на миньора...

изпод каската няколко кичура побелели...

Той знае какво е и "Горе", и "Долу" -

труд в черните пластове без предели.

 

Да, лампата лъч е - за Слънце напомня,

по нейната нишка Надежда го връща,

крепи го единствено Вяра огромна,

че тя му показва пътя за вкъщи.

 

Мъже мълчаливи, корави и груби

безропотно слизат надолу, надолу,

но светлото в тях своя блясък не губи:

те честно изкарват си хляба. В неволя

 

сега е трудът им. Че някой решава

последните сили докрай да им вземе.

"Не искаме - казват те - в нашта държава

там, дето си вадиме хляба... там и да мреме!"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, за съжаление нямам близък миньор, но си мисля, че това е една много мъжка и трудна професия.Погледнете линка във ВЕСТИ по- горе.Статията(конкретно снимката) ме накара да напиша този стих.Тъжно е!. Благодаря на всички коментирали!
  • Явно имаш близък миньор?Добра гражданска позиция.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...