7 oct 2010, 16:08

Миньорите

  Poesía » Civil
737 0 2

         

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3313031

 

   "Миньорите не искат да работят до гроб"

             Лозунг от протеста срещу увеличаване на възрастта

             и стажа за пенсия

 

Тъжните сини очи на миньора...

изпод каската няколко кичура побелели...

Той знае какво е и "Горе", и "Долу" -

труд в черните пластове без предели.

 

Да, лампата лъч е - за Слънце напомня,

по нейната нишка Надежда го връща,

крепи го единствено Вяра огромна,

че тя му показва пътя за вкъщи.

 

Мъже мълчаливи, корави и груби

безропотно слизат надолу, надолу,

но светлото в тях своя блясък не губи:

те честно изкарват си хляба. В неволя

 

сега е трудът им. Че някой решава

последните сили докрай да им вземе.

"Не искаме - казват те - в нашта държава

там, дето си вадиме хляба... там и да мреме!"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, за съжаление нямам близък миньор, но си мисля, че това е една много мъжка и трудна професия.Погледнете линка във ВЕСТИ по- горе.Статията(конкретно снимката) ме накара да напиша този стих.Тъжно е!. Благодаря на всички коментирали!
  • Явно имаш близък миньор?Добра гражданска позиция.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...