Миньорите

7 окт. 2010 г., 16:08

Поэзия » Гражданская

511 0 2

"Миньорите не искат да работят до гроб"

Лозунг от протеста срещу увеличаване на възрастта

и стажа за пенсия

Тъжните сини очи на миньора...

изпод каската няколко кичура побелели...

Той знае какво е и "Горе", и "Долу" -

труд в черните пластове без предели.

Да, лампата лъч е - за Слънце напомня,

по нейната нишка Надежда го връща,

крепи го единствено Вяра огромна,

че тя му показва пътя за вкъщи.

Мъже мълчаливи, корави и груби

безропотно слизат надолу, надолу,

но светлото в тях своя блясък не губи:

те честно изкарват си хляба. В неволя

сега е трудът им. Че някой решава

последните сили докрай да им вземе.

"Не искаме - казват те - в нашта държава

там, дето си вадиме хляба... там и да мреме!"

laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-10-08T07:36:45+03:00

Не, за съжаление нямам близък миньор, но си мисля, че това е една много мъжка и трудна професия.Погледнете линка във ВЕСТИ по- горе.Статията(конкретно снимката) ме накара да напиша този стих.Тъжно е!. Благодаря на всички коментирали!
TheAlchemist (Момчето отАндалусия)

2010-10-07T18:22:46+03:00

Явно имаш близък миньор?Добра гражданска позиция.