Oct 7, 2010, 4:08 PM

Миньорите

  Poetry » Civic
734 0 2

         

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3313031

 

   "Миньорите не искат да работят до гроб"

             Лозунг от протеста срещу увеличаване на възрастта

             и стажа за пенсия

 

Тъжните сини очи на миньора...

изпод каската няколко кичура побелели...

Той знае какво е и "Горе", и "Долу" -

труд в черните пластове без предели.

 

Да, лампата лъч е - за Слънце напомня,

по нейната нишка Надежда го връща,

крепи го единствено Вяра огромна,

че тя му показва пътя за вкъщи.

 

Мъже мълчаливи, корави и груби

безропотно слизат надолу, надолу,

но светлото в тях своя блясък не губи:

те честно изкарват си хляба. В неволя

 

сега е трудът им. Че някой решава

последните сили докрай да им вземе.

"Не искаме - казват те - в нашта държава

там, дето си вадиме хляба... там и да мреме!"

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, за съжаление нямам близък миньор, но си мисля, че това е една много мъжка и трудна професия.Погледнете линка във ВЕСТИ по- горе.Статията(конкретно снимката) ме накара да напиша този стих.Тъжно е!. Благодаря на всички коментирали!
  • Явно имаш близък миньор?Добра гражданска позиция.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...