24 jul 2007, 8:36

МИРАЖ

  Poesía
1K 0 6

                МИРАЖ

Пред мен си пурпурно сияйна,
като бленуван сън, като мираж!
Очите ти - красиви две вселени -
блестят в жадувания пейзаж!

Ръцете бели, нежни, ме докосват,
запалвайки във мене огън жив!
И всяка клетка буйно запламтява
в пожар любовен, истински и див!

Нозете стройни, боси плавно стъпват
ритмично, в такт със  музиката в нас!
Прегърнати, телата ни танцуват
див лунен танц, обхванати в екстас!

Пред мен си цялата - градина пищна,
огрявана от огъня ми нов
и напоена с извора огромен
на  бурната и искрена  любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за топлите отзиви! Да летиш, гориш, обичаш и пишеш - все хубавя неща, които дава свободата на духа!
  • Хубаво е!
    Поздрав!
  • Браво, приятелю!
    Много обичлив стих!
    Поздравявам те за чувството, което носиш в себе си!
  • Чувства , обич, нежност - все прелестни неща. Браво , Светльо!
  • Ееееех,какъв екстаЗХареса ми израза на тази истинска Любов.Поздрави,Светльо

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...