24.07.2007 г., 8:36

МИРАЖ

1K 0 6

                МИРАЖ

Пред мен си пурпурно сияйна,
като бленуван сън, като мираж!
Очите ти - красиви две вселени -
блестят в жадувания пейзаж!

Ръцете бели, нежни, ме докосват,
запалвайки във мене огън жив!
И всяка клетка буйно запламтява
в пожар любовен, истински и див!

Нозете стройни, боси плавно стъпват
ритмично, в такт със  музиката в нас!
Прегърнати, телата ни танцуват
див лунен танц, обхванати в екстас!

Пред мен си цялата - градина пищна,
огрявана от огъня ми нов
и напоена с извора огромен
на  бурната и искрена  любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Златанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за топлите отзиви! Да летиш, гориш, обичаш и пишеш - все хубавя неща, които дава свободата на духа!
  • Хубаво е!
    Поздрав!
  • Браво, приятелю!
    Много обичлив стих!
    Поздравявам те за чувството, което носиш в себе си!
  • Чувства , обич, нежност - все прелестни неща. Браво , Светльо!
  • Ееееех,какъв екстаЗХареса ми израза на тази истинска Любов.Поздрави,Светльо

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...