1 ago 2009, 8:37

Мираж

  Poesía
613 0 2

                                   МИРАЖ

 

             От очите ти самодиви палят огньове.

              Славей от твойте устни пие роса.

              От косите ти  мъже сплитат въжета,

              после смело се спускат в пропастта.

              Като вълчица ми ближеш раните,

              когато падна, ми подаваш ръка.

              ... Дали си истинска или сънувам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само сърцето ти знае отговора на този въпрос. Попитай го и ще разбереш...
  • Истинска е. Щом падат мъже в пропастта.
    Не се питай, Мимо, ами дръж...
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....