1 ago 2009, 8:37

Мираж

  Poesía
615 0 2

                                   МИРАЖ

 

             От очите ти самодиви палят огньове.

              Славей от твойте устни пие роса.

              От косите ти  мъже сплитат въжета,

              после смело се спускат в пропастта.

              Като вълчица ми ближеш раните,

              когато падна, ми подаваш ръка.

              ... Дали си истинска или сънувам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само сърцето ти знае отговора на този въпрос. Попитай го и ще разбереш...
  • Истинска е. Щом падат мъже в пропастта.
    Не се питай, Мимо, ами дръж...
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...