Aug 1, 2009, 8:37 AM

Мираж

  Poetry
616 0 2

                                   МИРАЖ

 

             От очите ти самодиви палят огньове.

              Славей от твойте устни пие роса.

              От косите ти  мъже сплитат въжета,

              после смело се спускат в пропастта.

              Като вълчица ми ближеш раните,

              когато падна, ми подаваш ръка.

              ... Дали си истинска или сънувам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само сърцето ти знае отговора на този въпрос. Попитай го и ще разбереш...
  • Истинска е. Щом падат мъже в пропастта.
    Не се питай, Мимо, ами дръж...
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...