1 авг. 2009 г., 08:37

Мираж

609 0 2

                                   МИРАЖ

 

             От очите ти самодиви палят огньове.

              Славей от твойте устни пие роса.

              От косите ти  мъже сплитат въжета,

              после смело се спускат в пропастта.

              Като вълчица ми ближеш раните,

              когато падна, ми подаваш ръка.

              ... Дали си истинска или сънувам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само сърцето ти знае отговора на този въпрос. Попитай го и ще разбереш...
  • Истинска е. Щом падат мъже в пропастта.
    Не се питай, Мимо, ами дръж...
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...