Мираж
634
0
0
Мираж
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях
или пътека не намерих?
Дали очаквала си там,
под сенките, край ручеите бистри,
да те открия и позная?
А аз нетърпелив и млад,
лицето ти съм припознал
в усмихнатите устни?
И все пак, бях и съм със теб,
живо копие на мойте сънища,
пустинният, оазисен мираж,
изворът, осмислящ дните ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Корадов Todos los derechos reservados
