Mar 12, 2019, 11:47 PM

Мираж

  Poetry » Love
632 0 0

Мираж

 

Не те постигнах,

остана вътре в мен,

във клетката полуразчупена

на собственото ми несъвършенство.

 

За теб ли недостоен бях

или пътека не намерих?

Дали очаквала си там,

под сенките, край ручеите бистри,

 

да те открия и позная?

А аз нетърпелив и млад,

лицето ти съм припознал

в усмихнатите устни?

 

И все пак, бях и съм със теб,

живо копие на мойте сънища,

пустинният, оазисен мираж,

изворът, осмислящ дните ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....