Mar 12, 2019, 11:47 PM

Мираж

  Poetry » Love
635 0 0

Мираж

 

Не те постигнах,

остана вътре в мен,

във клетката полуразчупена

на собственото ми несъвършенство.

 

За теб ли недостоен бях

или пътека не намерих?

Дали очаквала си там,

под сенките, край ручеите бистри,

 

да те открия и позная?

А аз нетърпелив и млад,

лицето ти съм припознал

в усмихнатите устни?

 

И все пак, бях и съм със теб,

живо копие на мойте сънища,

пустинният, оазисен мираж,

изворът, осмислящ дните ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...