Мираж
630
0
0
Мираж
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях
или пътека не намерих?
Дали очаквала си там,
под сенките, край ручеите бистри,
да те открия и позная?
А аз нетърпелив и млад,
лицето ти съм припознал
в усмихнатите устни?
И все пак, бях и съм със теб,
живо копие на мойте сънища,
пустинният, оазисен мираж,
изворът, осмислящ дните ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Корадов Всички права запазени
