12.03.2019 г., 23:47

Мираж

631 0 0

Мираж

 

Не те постигнах,

остана вътре в мен,

във клетката полуразчупена

на собственото ми несъвършенство.

 

За теб ли недостоен бях

или пътека не намерих?

Дали очаквала си там,

под сенките, край ручеите бистри,

 

да те открия и позная?

А аз нетърпелив и млад,

лицето ти съм припознал

в усмихнатите устни?

 

И все пак, бях и съм със теб,

живо копие на мойте сънища,

пустинният, оазисен мираж,

изворът, осмислящ дните ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...