12 мар. 2019 г., 23:47

Мираж

638 0 0

Мираж

 

Не те постигнах,

остана вътре в мен,

във клетката полуразчупена

на собственото ми несъвършенство.

 

За теб ли недостоен бях

или пътека не намерих?

Дали очаквала си там,

под сенките, край ручеите бистри,

 

да те открия и позная?

А аз нетърпелив и млад,

лицето ти съм припознал

в усмихнатите устни?

 

И все пак, бях и съм със теб,

живо копие на мойте сънища,

пустинният, оазисен мираж,

изворът, осмислящ дните ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...