Мираж
636
0
0
Мираж
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях
или пътека не намерих?
Дали очаквала си там,
под сенките, край ручеите бистри,
да те открия и позная?
А аз нетърпелив и млад,
лицето ти съм припознал
в усмихнатите устни?
И все пак, бях и съм със теб,
живо копие на мойте сънища,
пустинният, оазисен мираж,
изворът, осмислящ дните ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Корадов Все права защищены
