12 мар. 2019 г., 23:47

Мираж

633 0 0

Мираж

 

Не те постигнах,

остана вътре в мен,

във клетката полуразчупена

на собственото ми несъвършенство.

 

За теб ли недостоен бях

или пътека не намерих?

Дали очаквала си там,

под сенките, край ручеите бистри,

 

да те открия и позная?

А аз нетърпелив и млад,

лицето ти съм припознал

в усмихнатите устни?

 

И все пак, бях и съм със теб,

живо копие на мойте сънища,

пустинният, оазисен мираж,

изворът, осмислящ дните ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....