9 feb 2008, 9:42

Мишена

  Poesía » Civil
1.3K 0 22

Душата ми - разголена мишена...

Седем кръга, като седем смъртни гряха.

Пороците - танцуващи хиени,

в безкрайната си алчност заслепени,

умиращите ми чувства поругаха...

 

 

 

 

Дори и Любовта във мен - стаената

сред камшиците на хорските сплетни,

не ще остане все Неопетнената!...

И колкото стеснява се мишената,

все повече и повече боли...

 

 

 

Седем кръга... Като седем смъртни гряха.

Седем изстрела... В мишената съдрана...

Голготи седем... На кръст ме приковаха...

И седем пъти, зверски ме обраха...

Седем изстрела... В кървящата ми рана...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...