Feb 9, 2008, 9:42 AM

Мишена

  Poetry » Civic
1.3K 0 22

Душата ми - разголена мишена...

Седем кръга, като седем смъртни гряха.

Пороците - танцуващи хиени,

в безкрайната си алчност заслепени,

умиращите ми чувства поругаха...

 

 

 

 

Дори и Любовта във мен - стаената

сред камшиците на хорските сплетни,

не ще остане все Неопетнената!...

И колкото стеснява се мишената,

все повече и повече боли...

 

 

 

Седем кръга... Като седем смъртни гряха.

Седем изстрела... В мишената съдрана...

Голготи седем... На кръст ме приковаха...

И седем пъти, зверски ме обраха...

Седем изстрела... В кървящата ми рана...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...