9.02.2008 г., 9:42

Мишена

1.3K 0 22

Душата ми - разголена мишена...

Седем кръга, като седем смъртни гряха.

Пороците - танцуващи хиени,

в безкрайната си алчност заслепени,

умиращите ми чувства поругаха...

 

 

 

 

Дори и Любовта във мен - стаената

сред камшиците на хорските сплетни,

не ще остане все Неопетнената!...

И колкото стеснява се мишената,

все повече и повече боли...

 

 

 

Седем кръга... Като седем смъртни гряха.

Седем изстрела... В мишената съдрана...

Голготи седем... На кръст ме приковаха...

И седем пъти, зверски ме обраха...

Седем изстрела... В кървящата ми рана...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...