Душата ми - разголена мишена...
Седем кръга, като седем смъртни гряха.
Пороците - танцуващи хиени,
в безкрайната си алчност заслепени,
умиращите ми чувства поругаха...
Дори и Любовта във мен - стаената
сред камшиците на хорските сплетни,
не ще остане все Неопетнената!...
И колкото стеснява се мишената,
все повече и повече боли...
Седем кръга... Като седем смъртни гряха.
Седем изстрела... В мишената съдрана...
Голготи седем... На кръст ме приковаха...
И седем пъти, зверски ме обраха...
Седем изстрела... В кървящата ми рана...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени