Мишена

Poesía » Otra

1.2K 0 21

Деца играят с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Баткото (Николай Христов)

Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!

2010-10-23T08:59:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
Една усмивка - за твоето нежно сърце!

2010-10-19T22:11:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам.

2010-10-18T09:50:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#

2010-10-17T18:58:08+03:00
lu4 (Мартина)

Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!

2010-10-17T00:00:20+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0