12 oct 2010, 22:17

Мишена

  Poesía » Otra
1.2K 0 21

Деца играят  с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

 

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

 

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
    Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
  • Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
    Една усмивка - за твоето нежно сърце!
  • трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
    сърдечно те, прегръщам.
  • Когато убиваме, първо себе си раняваме...
    Благодаря ви, Водолея и Мартина.
    Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#
  • Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...