Мишена

Poesía » Otra

1.2K 0 21

Деца играят с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Баткото (Николай Христов)

Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!

2010-10-23T08:59:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
Една усмивка - за твоето нежно сърце!

2010-10-19T22:11:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам.

2010-10-18T09:50:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#

2010-10-17T18:58:08+03:00
lu4 (Мартина)

Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!

2010-10-17T00:00:20+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0