Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
Трогнахте ме и двечките, Искра и Генка.
Да, оттам започва човещината - от обичта към живата природа.
Но човекът винаги ще убива, защото така му е дадено...
Много хубав стих, Генка!
Както и твоят, Сашо.
С обич за вас!
................................
О, птици невинни и толкова нежни,
тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
душите ни хладни ледът ще покрие,
щом в белите гълъби стреляме ние.
Радвам се, че мислим еднакво , Ели, тревожим се от липсата на чувствителност и човещина. Дано бъдем чути и разбрани! Дано!
Благодаря за стойностните коментари, Приятели;
за споделените мисли и за дълбокото съпреживяване заедно с мен.
Пожелавам ви много сбъднати добрини тази есен!
......
А някои, след туй големи,
стрелят, раняват и убиват.
И сякаш нямат те сърце,
безчувствени остават.
Хубав стих, с много любов към животните,
предизвикващ чувство за вина и много размисли!
Децата са крехки създания,
все още са глина и по тях може да се вае.
В любов към хората, флора и фауна
от ранно детство да ги възпитаваме!
Ели, поздравления за темата, замисъла и изпълнението!
Много често сме "мишени", но има винаги има начин да се превърнем и в стрели, стига да искаме...
А най-важното е да не стреляме в себе си!!!
Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!