12 окт. 2010 г., 22:17

Мишена 

  Поэзия » Другая
1015 0 21

Деца играят  с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

 

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

 

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
    Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
  • Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
    Една усмивка - за твоето нежно сърце!
  • трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
    сърдечно те, прегръщам.
  • Когато убиваме, първо себе си раняваме...
    Благодаря ви, Водолея и Мартина.
    Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#
  • Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!
  • Най-лошо падат тези, които летят...!
    Поздрав!
  • Добра среща, Елена!
  • ТРОГНА МЕ!!
  • ...И може би е по-голямата част, Радка.
    Но да вярваме в Доброто!
    Благодаря и поздрави!
  • Тази жестокост е част от живота ни. Поздрав ,Ели!
  • Трогнахте ме и двечките, Искра и Генка.
    Да, оттам започва човещината - от обичта към живата природа.
    Но човекът винаги ще убива, защото така му е дадено...
    Много хубав стих, Генка!
    Както и твоят, Сашо.
    С обич за вас!
  • ................................
    О, птици невинни и толкова нежни,
    тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
    душите ни хладни ледът ще покрие,
    щом в белите гълъби стреляме ние.

    Радвам се, че мислим еднакво , Ели, тревожим се от липсата на чувствителност и човещина. Дано бъдем чути и разбрани! Дано!
  • "Поглеждам се виновно.
    В мишена
    се превръщам."
    Много трогателно, Ели!!!
    Поздрав!
  • ...Почти винаги, Любо, за жалост.
    Благодаря за съпричастието.
    Среднощен поздрав!
  • Поздрав Ели!!!играта често е жестока....от деца ще учим си урока!!!
  • Благодаря за стойностните коментари, Приятели;
    за споделените мисли и за дълбокото съпреживяване заедно с мен.
    Пожелавам ви много сбъднати добрини тази есен!
  • великолепна метафора, аз така го разбрах, поздравления
  • ......
    А някои, след туй големи,
    стрелят, раняват и убиват.
    И сякаш нямат те сърце,
    безчувствени остават.

    Хубав стих, с много любов към животните,
    предизвикващ чувство за вина и много размисли!

    Децата са крехки създания,
    все още са глина и по тях може да се вае.
    В любов към хората, флора и фауна
    от ранно детство да ги възпитаваме!
    Ели, поздравления за темата, замисъла и изпълнението!
  • Станала си мишена, за да спасиш птиците...
    Твоята Вода е много дълбока, океан си!
    Поздравления, Ели!
  • Много често сме "мишени", но има винаги има начин да се превърнем и в стрели, стига да искаме...
    А най-важното е да не стреляме в себе си!!!
    Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
  • Отворената рана е лесна мишена...Ели!
Предложения
: ??:??