12.10.2010 г., 22:17

Мишена

1.2K 0 21

Деца играят  с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

 

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

 

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
    Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
  • Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
    Една усмивка - за твоето нежно сърце!
  • трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
    сърдечно те, прегръщам.
  • Когато убиваме, първо себе си раняваме...
    Благодаря ви, Водолея и Мартина.
    Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#
  • Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...