3 sept 2014, 23:03

Мишок 

  Poesía » Otra
572 0 5

Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.


Пристъпил леко, свил дупе,
готов от сламка да побегне,
И не видял искрящото оче
на стария бездомник как го дебне…

 

Заприпкало кафявото мишле,
намерило си плод под тънкия листак,
загризало го то, заболо и носле
и не видяло рижия мустак.


Коварно скочил старият котак,
доволен хапка да намери,
но пъргавото мъничко мишле
в хралупа свило се, с оче измери -
надхитрило отново стария котак,
напълно във стила на Том и Джери.

© Ана Ненчена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Виж ти, как те открих случайно чрез Гугъл. В блога пишеш рядко. Значи си основно тук.
    Хубаво стихотворение, ама как ва е тая любов към мишлетата.
  • Благодаря Кръстина.
    Съжалявам, че толкова късно ти отговорих, прости!
    Поздрави и от мен!
  • Оригинален стих, който съдържа мъдро послание!
    Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Анна!
  • Радвам се на щастливия край
Propuestas
: ??:??