Sep 3, 2014, 11:03 PM

Мишок

  Poetry » Other
800 0 5

Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.


Пристъпил леко, свил дупе,
готов от сламка да побегне,
И не видял искрящото оче
на стария бездомник как го дебне…

 

Заприпкало кафявото мишле,
намерило си плод под тънкия листак,
загризало го то, заболо и носле
и не видяло рижия мустак.


Коварно скочил старият котак,
доволен хапка да намери,
но пъргавото мъничко мишле
в хралупа свило се, с оче измери -
надхитрило отново стария котак,
напълно във стила на Том и Джери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Ненчена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виж ти, как те открих случайно чрез Гугъл. В блога пишеш рядко. Значи си основно тук.
    Хубаво стихотворение, ама как ва е тая любов към мишлетата.
  • Благодаря Кръстина.
    Съжалявам, че толкова късно ти отговорих, прости!
    Поздрави и от мен!
  • Оригинален стих, който съдържа мъдро послание!
    Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Анна!
  • Радвам се на щастливия край

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...