Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст,
да се нахранят с фразите крилати
на пуяка, окичен с пълна власт.
Отворени в екстаз са сетивата!
Накрая и келеш се появи,
не го е срам „нещастникът“ му смешен!
Тя, тая цветна реч така лети,
а пуякът е винаги безгрешен.
Ех, колко народняшко, страшен кеф,
в душата даже да ти домилее.
На всичките мисирки – по „седеф“,
келешът да престане там да блее!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados