9.02.2020 г., 20:12

Мисирки, келеш и още нещо

763 3 8

Една мисирка, две мисирки, три –

налитат, цяло стадо зажадняло

за своя пуяк в бляскави искри,

за думите му - ласкава омая.

 

Позинали и тръпнещи в несвяст,

да се нахранят с фразите крилати

на пуяка, окичен с пълна власт.

Отворени в екстаз са сетивата!

 

Накрая и келеш се появи,

не го е срам „нещастникът“ му смешен!

Тя, тая цветна реч така лети,

а пуякът е винаги безгрешен.

 

Ех, колко народняшко, страшен кеф,

в душата даже да ти домилее.

На всичките мисирки – по „седеф“,

келешът да престане там да блее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами то бива театро и фамилиарнечене, бива юнашко говорене и манипулации, ама то чак байгън да му дойде на човек!
  • Даже и по хард трябва, да ги заболят дупетата пуешки...😀
  • Пу-пу-пу.... як Заеквам от смях
  • Дани, специални поздрави за този стих! Срам ме е от този пуяк, а мисирките услужливо крякат около него! Един отровен заден двор!
  • Ето това е тема и позиция в поезия. Браво Данси! Поздравления за смелостта!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...