6 mar 2015, 20:34

Мисия

  Poesía » Otra
590 0 3

Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна
ръцете и косите ти за миг.
Да кажа, че готова съм и боса
да стигна теб във жега и във студ.
За малко да те гушна искам чедо.
Да ти прошепна, че на този свят
не се откъсва плод, дори целебен
преди да е съзрял, да е богат
със сокове омайващо вълшебни,
захранващи живително плътта,
даряващи енергия потребна
на другите, съзряващи сега.
Дали си сила!? Искам и го вярвам.
Не си ти жертва просто ей така.
Дошъл си да събудиш Добротата
и Вяра да дариш... дори в смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Таня, и си го харесвам "Понякога се завръщаме" написах го когато прочетох един твой стих и го публикувах в отговор на твойта болка преди месец може би. Просто не си минала от там тогава! Но нещата където и да кривнат винаги намират начин да отидат при този за когото са предназначени!Пак те прегръщам топло!
  • Прекрасен стих, Рени!
    Благодаря ти!
  • Таня, не знам дали е редно да го правя: мое е, но е за теб, ако това ще те обнадежди и утеши, а лично аз ти изпращам прегръдка!
    "Понякога се връщаме"

    Някога ще се завърнеш пак -
    ще свърнеш - нищо, че е мрак
    по улиците твои оттогаз” -
    приглушено шепне древен глас.

    „Ще чуе някой хлопването на врата,
    учуден ще заслуша в самота -
    кой прекрачва през заключена врата
    и полъх ще погали сведена глава.

    Ще се разходиш из познати коридори
    и някой ще се чуди – кой говори,
    набързо ще целунеш на стена икона,
    леко, като птица - ще литнеш от балкона.

    Ще се обърнеш в миг за сбогом,
    сълза ще капне мимоходом -
    от тук дойде, от тук си родом
    е... хайде – с Богом!”

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...