6 мар. 2015 г., 20:34

Мисия

592 0 3

Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна
ръцете и косите ти за миг.
Да кажа, че готова съм и боса
да стигна теб във жега и във студ.
За малко да те гушна искам чедо.
Да ти прошепна, че на този свят
не се откъсва плод, дори целебен
преди да е съзрял, да е богат
със сокове омайващо вълшебни,
захранващи живително плътта,
даряващи енергия потребна
на другите, съзряващи сега.
Дали си сила!? Искам и го вярвам.
Не си ти жертва просто ей така.
Дошъл си да събудиш Добротата
и Вяра да дариш... дори в смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Таня, и си го харесвам "Понякога се завръщаме" написах го когато прочетох един твой стих и го публикувах в отговор на твойта болка преди месец може би. Просто не си минала от там тогава! Но нещата където и да кривнат винаги намират начин да отидат при този за когото са предназначени!Пак те прегръщам топло!
  • Прекрасен стих, Рени!
    Благодаря ти!
  • Таня, не знам дали е редно да го правя: мое е, но е за теб, ако това ще те обнадежди и утеши, а лично аз ти изпращам прегръдка!
    "Понякога се връщаме"

    Някога ще се завърнеш пак -
    ще свърнеш - нищо, че е мрак
    по улиците твои оттогаз” -
    приглушено шепне древен глас.

    „Ще чуе някой хлопването на врата,
    учуден ще заслуша в самота -
    кой прекрачва през заключена врата
    и полъх ще погали сведена глава.

    Ще се разходиш из познати коридори
    и някой ще се чуди – кой говори,
    набързо ще целунеш на стена икона,
    леко, като птица - ще литнеш от балкона.

    Ще се обърнеш в миг за сбогом,
    сълза ще капне мимоходом -
    от тук дойде, от тук си родом
    е... хайде – с Богом!”

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...