tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
6 мар. 2015 г., 20:34

Мисия 

  Поэзия » Другая
409 0 3

Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна
ръцете и косите ти за миг.
Да кажа, че готова съм и боса
да стигна теб във жега и във студ.
За малко да те гушна искам чедо.
Да ти прошепна, че на този свят
не се откъсва плод, дори целебен
преди да е съзрял, да е богат
със сокове омайващо вълшебни,
захранващи живително плътта,
даряващи енергия потребна
на другите, съзряващи сега.
Дали си сила!? Искам и го вярвам.
Не си ти жертва просто ей така.
Дошъл си да събудиш Добротата
и Вяра да дариш... дори в смъртта.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Таня, и си го харесвам "Понякога се завръщаме" написах го когато прочетох един твой стих и го публикувах в отговор на твойта болка преди месец може би. Просто не си минала от там тогава! Но нещата където и да кривнат винаги намират начин да отидат при този за когото са предназначени!Пак те прегръщам топло!
  • Прекрасен стих, Рени!
    Благодаря ти!
  • Таня, не знам дали е редно да го правя: мое е, но е за теб, ако това ще те обнадежди и утеши, а лично аз ти изпращам прегръдка!
    "Понякога се връщаме"

    Някога ще се завърнеш пак -
    ще свърнеш - нищо, че е мрак
    по улиците твои оттогаз” -
    приглушено шепне древен глас.

    „Ще чуе някой хлопването на врата,
    учуден ще заслуша в самота -
    кой прекрачва през заключена врата
    и полъх ще погали сведена глава.

    Ще се разходиш из познати коридори
    и някой ще се чуди – кой говори,
    набързо ще целунеш на стена икона,
    леко, като птица - ще литнеш от балкона.

    Ще се обърнеш в миг за сбогом,
    сълза ще капне мимоходом -
    от тук дойде, от тук си родом
    е... хайде – с Богом!”
Предложения
: ??:??