Мисия
Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна
ръцете и косите ти за миг.
Да кажа, че готова съм и боса
да стигна теб във жега и във студ.
За малко да те гушна искам чедо.
Да ти прошепна, че на този свят
не се откъсва плод, дори целебен
преди да е съзрял, да е богат
със сокове омайващо вълшебни,
захранващи живително плътта,
даряващи енергия потребна
на другите, съзряващи сега.
Дали си сила!? Искам и го вярвам.
Не си ти жертва просто ей така.
Дошъл си да събудиш Добротата
и Вяра да дариш... дори в смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
