Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна
ръцете и косите ти за миг.
Да кажа, че готова съм и боса
да стигна теб във жега и във студ.
За малко да те гушна искам чедо.
Да ти прошепна, че на този свят
не се откъсва плод, дори целебен
преди да е съзрял, да е богат ...