16 oct 2010, 23:11

Мисия далече от дома

  Poesía » Otra
704 0 3

Спомням си - преди години,

в един  прекрасен, летен ден

жена рисуваше картина

в парка, точно срещу мен.

Загледах се в платното пъстро,

четката танцуваше романс

с ръката във прегръдка и чевръсто

подредиха кръгъл пасианс.

-Животът е затворен цикъл -

прошепна странната жена,

макар че аз не я попитах,

продължи да ми предсказва тя.

-Човек чрез мисия обрича

да стори нещо за света,

твоята е да обичаш

хората изпаднали в беда.

Гледах и я слушах със почуда,

май наистина позна,

при своите съм, но в чужбина,

до болка липсва ми дома.

Нощем все насън се връщам

там, във къщи, у дома,

но в съня дори със десет къщи,

наяве пак съм си сама.

Сега тълкувам тази истина

с близките и знам, че вярно е това,

покорно следвам свойта мисия,

но пак не съм си у дома.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...