Мисия далече от дома

16 oct 2010, 23:11

Poesía » Otra

572 0 3

Спомням си - преди години,

в един прекрасен, летен ден

жена рисуваше картина

в парка, точно срещу мен.

Загледах се в платното пъстро,

четката танцуваше романс

с ръката във прегръдка и чевръсто

подредиха кръгъл пасианс.

-Животът е затворен цикъл -

прошепна странната жена,

макар че аз не я попитах,

продължи да ми предсказва тя.

-Човек чрез мисия обрича

да стори нещо за света,

твоята е да обичаш

хората изпаднали в беда.

Гледах и я слушах със почуда,

май наистина позна,

при своите съм, но в чужбина,

до болка липсва ми дома.

Нощем все насън се връщам

там, във къщи, у дома,

но в съня дори със десет къщи,

наяве пак съм си сама.

Сега тълкувам тази истина

с близките и знам, че вярно е това,

покорно следвам свойта мисия,

но пак не съм си у дома.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.