16.10.2010 г., 23:11

Мисия далече от дома

705 0 3

Спомням си - преди години,

в един  прекрасен, летен ден

жена рисуваше картина

в парка, точно срещу мен.

Загледах се в платното пъстро,

четката танцуваше романс

с ръката във прегръдка и чевръсто

подредиха кръгъл пасианс.

-Животът е затворен цикъл -

прошепна странната жена,

макар че аз не я попитах,

продължи да ми предсказва тя.

-Човек чрез мисия обрича

да стори нещо за света,

твоята е да обичаш

хората изпаднали в беда.

Гледах и я слушах със почуда,

май наистина позна,

при своите съм, но в чужбина,

до болка липсва ми дома.

Нощем все насън се връщам

там, във къщи, у дома,

но в съня дори със десет къщи,

наяве пак съм си сама.

Сега тълкувам тази истина

с близките и знам, че вярно е това,

покорно следвам свойта мисия,

но пак не съм си у дома.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...