Мисия далече от дома
Спомням си - преди години,
в един прекрасен, летен ден
жена рисуваше картина
в парка, точно срещу мен.
Загледах се в платното пъстро,
четката танцуваше романс
с ръката във прегръдка и чевръсто
подредиха кръгъл пасианс.
-Животът е затворен цикъл -
прошепна странната жена,
макар че аз не я попитах,
продължи да ми предсказва тя.
-Човек чрез мисия обрича
да стори нещо за света,
твоята е да обичаш
хората изпаднали в беда.
Гледах и я слушах със почуда,
май наистина позна,
при своите съм, но в чужбина,
до болка липсва ми дома.
Нощем все насън се връщам
там, във къщи, у дома,
но в съня дори със десет къщи,
наяве пак съм си сама.
Сега тълкувам тази истина
с близките и знам, че вярно е това,
покорно следвам свойта мисия,
но пак не съм си у дома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
