21 ene 2007, 14:34

Мислех си...

  Poesía
907 0 0
Мислех си дълго за теб...
още ли ридаеш под тези студени звезди,
още ли в кръв танцуваш сред безименни тела,
още ли в мрака се луташ сама, както преди,
още ли изпитваш това, което... както преди?
Дълго в нощта не смеех за прошка да питам...
от живота като чумав бягах и за тебе аз копнеех.
Вече времето ме изостави и днес във тишина скитам,
питайки се защо те изоставих... защо без теб линея?
Но вече знам и те моля за смърт, каквато заслужих!
Ти обикна лицето, но отвъд сърцето спомен ме държеше.
Знам... сгреших. С лъжа, за да те отблъсна, си послужих,
но през цялото това време, сърцето единствено за теб кървеше.
Не отстъпвам... ето ме пред тебе в този миг. Не се бави и ме убий.
Вече само сянка на страха съм, прогнила от лъжи, търсеща утеха.
Убий ме и... след това целуни за един последен път във края на нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...