Jan 21, 2007, 2:34 PM

Мислех си...

  Poetry
909 0 0
Мислех си дълго за теб...
още ли ридаеш под тези студени звезди,
още ли в кръв танцуваш сред безименни тела,
още ли в мрака се луташ сама, както преди,
още ли изпитваш това, което... както преди?
Дълго в нощта не смеех за прошка да питам...
от живота като чумав бягах и за тебе аз копнеех.
Вече времето ме изостави и днес във тишина скитам,
питайки се защо те изоставих... защо без теб линея?
Но вече знам и те моля за смърт, каквато заслужих!
Ти обикна лицето, но отвъд сърцето спомен ме държеше.
Знам... сгреших. С лъжа, за да те отблъсна, си послужих,
но през цялото това време, сърцето единствено за теб кървеше.
Не отстъпвам... ето ме пред тебе в този миг. Не се бави и ме убий.
Вече само сянка на страха съм, прогнила от лъжи, търсеща утеха.
Убий ме и... след това целуни за един последен път във края на нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...