21 янв. 2007 г., 14:34

Мислех си... 

  Поэзия
733 0 0
Мислех си дълго за теб... още ли ридаеш под тези студени звезди, още ли в кръв танцуваш сред безименни тела, още ли в мрака се луташ сама, както преди, още ли изпитваш това, което... както преди? Дълго в нощта не смеех за прошка да питам... от живота като чумав бягах и за тебе аз копнеех. Вече времето ме изостави и днес във тишина скитам, питайки се защо те изоставих... защо без теб линея? Но вече знам и те моля за смърт, каквато заслужих! Ти обикна лицето, но отвъд сърцето спомен ме държеше. Знам... сгреших. С лъжа, за да те отблъсна, си послужих, но през цялото това време, сърцето единствено за теб кървеше. Не отстъпвам... ето ме пред тебе в този миг. Не се бави и ме убий. Вече само сянка на страха съм, прогнила от лъжи, търсеща утеха. Убий ме и... след това целуни за един последен път във края на нощта.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??