Ах, мрачни мисли погълнаха ме,
тя проговори отново с ледени тонове,
изтръгващи на хората сърцата,
погледа и пак търси целта...
Няма вече какво да уцели, нищо не остана,
но продължават нейните ледени думи да болят,
болката ли ме убива или красотата и?
Питам се, докато потъвам в пясъка на пустинята.
Това жълто и толкова нежно море бе моя земя,
тя остави моето тяло там самотно да лежи,
но аз скитах с лодка из дюните и открих лек,
на скалите на Атлас седеше Самотата... ...