Четиридесет стотинки дрънкат

в моя джоб

и въпреки това летя свободен,

а не като нагушения роб,

глух за виещия глас народен.

Парите, техния отровен мирис,

забравили са ме, далеч от мен,

дълбоко в гънките на моя ирис

трептят вълни на друга ценност,

изпълват ме освободен!

Така дарява ме съдбата,

та всеки получава своя дар,

едните - пачки, вечна жажда,

друг с крилата

радостен прегръща светлия си зар!

гр. София, 04.06.2015 г.