Четиридесет стотинки дрънкат
в моя джоб
и въпреки това летя свободен,
а не като нагушения роб,
глух за виещия глас народен.
Парите, техния отровен мирис,
забравили са ме, далеч от мен,
дълбоко в гънките на моя ирис
трептят вълни на друга ценност,
изпълват ме освободен!
Така дарява ме съдбата,
та всеки получава своя дар, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация