Четиридесет стотинки дрънкат
в моя джоб
и въпреки това летя свободен,
а не като нагушения роб,
глух за виещия глас народен.
Парите, техния отровен мирис,
забравили са ме, далеч от мен,
дълбоко в гънките на моя ирис
трептят вълни на друга ценност,
изпълват ме освободен!
Така дарява ме съдбата,
та всеки получава своя дар, ...