Мисли
409
0
0
Четиридесет стотинки дрънкат
в моя джоб
и въпреки това летя свободен,
а не като нагушения роб,
глух за виещия глас народен.
Парите, техния отровен мирис,
забравили са ме, далеч от мен,
дълбоко в гънките на моя ирис
трептят вълни на друга ценност,
изпълват ме освободен!
Така дарява ме съдбата,
та всеки получава своя дар,
едните - пачки, вечна жажда,
друг с крилата
радостен прегръща светлия си зар!
гр. София, 04.06.2015 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Христов Все права защищены
