29 sept 2020, 7:24

Мисли 

  Poesía
577 0 4

Селото е онемяло  

в есенния дъжд.   

Клони гънат тяло  

в дива буря отведнъж!

 

Няма и кокошки даже

да се чуват вън.

Сал дъждът си маже

по прозореца със звън.

 

И застанал до стъклото

с поглед впит навън,

старец от дълбоко

произнася като в сън:

 

 - Ах, къде си мила бабке?

Чакам те сега.

Стана вече пладне –

идвай бързо у дома!

 

И поглежда той тревожно

близката врата,

иска някой мощно 

да отвори, той сега! 

 

Баба Добра болна беше -

кашлица и хрема,  

в огън се тресеше.

Попадна в Covid схема.

 

Дядо Миро сам остана

в своя дом голям.

Мисъл го обхвана -

"що ще прави вкъщи сам?!"

 

Вече взе да позабравя,

трудно ще е сам!

Как ли ще оправя

и лекарствата си там!

 

Тъмни мисли му минават

в старата глава.

Като камък смазват

часовете му сега!

 

 Тихо стене и сърцето!

"Ха, дано е сън! "  

Плаче и небето! 

Пусто е за него вън!   

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??