29.09.2020 г., 7:24 ч.

Мисли 

  Поезия
711 0 4
Селото е онемяло
в есенния дъжд.
Клони гънат тяло
в дива буря отведнъж!
Няма и кокошки даже
да се чуват вън.
Сал дъждът си маже
по прозореца със звън.
И застанал до стъклото
с поглед впит навън,
старец от дълбоко
произнася като в сън: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??