Мисли
Селото е онемяло
в есенния дъжд.
Клони гънат тяло
в дива буря отведнъж!
Няма и кокошки даже
да се чуват вън.
Сал дъждът си маже
по прозореца със звън.
И застанал до стъклото
с поглед впит навън,
старец от дълбоко
произнася като в сън:
- Ах, къде си мила бабке?
Чакам те сега.
Стана вече пладне –
идвай бързо у дома!
И поглежда той тревожно
близката врата,
иска някой мощно
да отвори, той сега!
Баба Добра болна беше -
кашлица и хрема,
в огън се тресеше.
Попадна в Covid схема.
Дядо Миро сам остана
в своя дом голям.
Мисъл го обхвана -
"що ще прави вкъщи сам?!"
Вече взе да позабравя,
трудно ще е сам!
Как ли ще оправя
и лекарствата си там!
Тъмни мисли му минават
в старата глава.
Като камък смазват
часовете му сега!
Тихо стене и сърцето!
"Ха, дано е сън! "
Плаче и небето!
Пусто е за него вън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Арменчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
