Мисли

14 abr 2022, 21:56

Poesía

567 0 3

Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци
крещят със леден глас,
най-стряскащите звуци -
това сме ти и аз.
И си мислех за безкрая,
и за калната вода,
и за празната си стая,
и за хиляди неща... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas