Bonov (Добри Бонов)
51 161
14.04.2022 г., 21:56 ч.

Мисли 

  Поезия
473 0 3

Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци
крещят със леден глас,
най-стряскащите звуци -
това сме ти и аз.
И си мислех за безкрая,
и за калната вода,
и за празната си стая, 
и за хиляди неща... 
За онзи полъх на дланта ти, 
посягаща към мен,
а сега сме  непознати,
Даже няма "добър ден". 
Мислех си, че можем
отново да летим,
в най-приказните нощи
да се реем, като дим.
Но дъждът ме задушава
и проблясна светлина, 
После мракът, като лава
върху мене се изля.

 

© Добри Бонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Мечтая си да бъда
    капка нежна от дъжда,
    за да мога да целуна
    тази твоя красота,
    а пък сетне да попия
    в пясъкът горещ,
    и във дим да се извия
    и да падна с нов валеж.
  • А пък аз с дъжда преливам
    и светът се възкресява,
    даже вечните пустини,
    като луди зацъфтяват
Предложения
: ??:??