Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци
крещят със леден глас,
най-стряскащите звуци -
това сме ти и аз.
И си мислех за безкрая,
и за калната вода,
и за празната си стая,
и за хиляди неща... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up